Начало » Университетът » Факултети » Факултет по електроника и автоматика » Катедра Компютърни системи и технологии
Катедрата е създадена през пролетта на 1993г. Обучението на студенти в областта на компютърна техника започва още през 1985 година, а през 1987 година е приет първия редовен випуск. През 1993 година катедрата се обособява като самостоятелно звено. През 1998 се въвежда тристепенното образование и през 2002г. се дипломират първите бакалаври, а през 2003г. – първите магистри.
Катедрата разполага със съвременна материално-техническа база, обезпечаваща учебният процес и научната дейност. Изградени са специализирани лаборатории по: Компютърни мрежи и разпределени системи, Цифрова схемотехника и организация на компютъра, Микропроцесорна техника и проектиране на компютри, Анализ и синтез на логически схеми и компютърни архитектури, Обработка на изображение и 3 компютърни зали. Всички лаборатории и компютърни зали са включени в университетската компютърна мрежа с достъп до Интернет.
Учебните планове на ОКС „Бакалавър” и ОКС „Магистър” КСТ съответстват и покриват всички области на знание, определени в указанията на ACM и IEEE-Computer society, за съставяне на учебни планове по специалността Computer engineering. Учебните програми по изучаваните дисциплини съвпадат над 90% по тематика и съдържание със съответните дисциплини от аналогични специалности в редица водещи световни университети.
Интернет страница:http://cst.tu-plovdiv.bg
Име: | Диляна Будакова |
Научна степен: | доц. д-р инж. |
Телефон: |
032-659753 |
Кабинет: | 2406 |
E-mail: | dilyana_budakova@tu-plovdiv.bg |
проф. д-р |
Веселка Боева тел.:032-659723 каб.:1223 E-mail: vboeva@tu-plovdiv.bg |
проф. д-р инж. |
Гриша Спасов тел.:032-659724 каб.:1224 E-mail: gvs@tu-plovdiv.bg |
проф. д-р инж. |
Петя Павлова тел.:032-659705 каб.:1205 E-mail: p_pavlova@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Атанас Костадинов тел.:032-659726 каб.:1226 E-mail: kostadat@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Велко Илчев тел.:032-659726 каб.:1226 E-mail: iltchev@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Диляна Будакова тел.:032-659754 каб.:2407 E-mail: dilyana_budakova@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Ивайло Атанасов тел.:032-659729 каб.:1229 E-mail: ivo_atan@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Мария Маринова тел.:032-659728 каб.:1228 E-mail: m_marinova@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Митко Шопов тел.:032-659765 каб.:2214 E-mail: mshopov@tu-plovdiv.bg |
доц. д-р инж. |
Николай Каканаков тел.:032-659765 каб.:2214 E-mail: kakanak@tu-plovdiv.bg |
гл. ас. д-р инж. |
Борис Рибов тел.:032-659710 каб.:1210 E-mail: ribov@tu-plovdiv.bg |
гл. ас. д-р инж. |
Веселка Димитрова-Петрова тел.:032-659754 каб.:2407 E-mail: vpetrova@tu-plovdiv.bg |
гл. ас. д-р инж. |
Добринка Петрова тел.:032-659727 каб.:1227 E-mail: dpetrova@tu-plovdiv.bg |
гл. ас. д-р инж. |
Спиридон Арнаудов тел.:032-659728 каб.:1228 E-mail: donela@tu-plovdiv.bg |
гл. ас. д-р инж. |
Теодора Мечева тел.:032-659725 каб.:1225 E-mail: teodora.mecheva@tu-plovdiv.bg |
ас. маг. инж. |
Вельо Василев тел.:032-659754 каб.:2407 E-mail: velyo.vasilev@tu-plovdiv.bg |
ас. маг. инж. |
Емилия Пардо тел.:032-659727 каб.:1227 E-mail: epardo@tu-plovdiv.bg |
ас. маг. инж. |
Радослав Фурнаджиев тел.:032-659710 каб.:1210 E-mail: rfurnadzhiev@tu-plovdiv.bg |
маг. инж. |
Васил Цветков |
маг. инж. |
Георги Пъжев |
маг. инж. |
Евгени Йорданов |
маг. инж. |
Милка Куцева |
Йорданка Иванова тел.:032-659704 каб.:1204 E-mail:cst@tu-plovdiv.bg |
|
маг. инж. |
Костадинка Тодорова тел.:032-659756 каб.:2201 |
маг. инж. |
Йордан Генов тел.:032-659729 каб.:1229 E-mail:jgenoff@tu-plovdiv.bg |
маг. инж. |
Стефан Лишев тел.:032-659756 каб.:2201 E-mail:stefan_lishev@tu-plovdiv.bg |
Дисциплината се води само на английски.
Лектори:
доц. д-р инж. Митко Шопов
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
Да въведе студентите в съвременните технологии, базирани на езика XML, за проектиране и разработка както на клиент-сървър, така и на разпределени приложения.
Лектори:
доц. д-р инж. Велко Илчев
Дисциплината “Алгоритми в биоинформатиката” е избираема в учебния план на специалността “Компютърни системи и технологии”, ОКС “Магистър”. След завършване на курса студентите трябва да познават предмета на изследване в биоинформатиката, осн овите на билогичната мотивация, множеството разглеждани алгоритми и източниците за ползване на данни с биологичен произход. Основни теми: Основни сведения от молекулярната биология. Методи и алгоритми за анализ на информационното съдържание на ДНК и РНК молекули. Методи за пространствено моделиране и симулиране на молекулни системи. Методи за предсказване на пространствена структура на протеинови и РНК молекули. Методи за моделиране и симулиране на молекулни взаимодействия. Методи за представяне на клетъчни и субклетъчни структури и взаимодействия. Паралелна и разпределена имплементация на разглеждани алгоритми.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
След завършване на курса, студентите трябва да имат знания за методите на синтез и анализ на комбинационни и последователностни схеми, както и да познават и използват елементната база с ниска и средна степен на интеграция
Лектори:
гл. ас. д-р инж. Спиридон Арнаудов
Дисциплината “Бази от данни” е задължителна в учебния план на специалността “Компютърни системи и технологии”. След завършване на курса, студентите следва: да познават теоретичния фундамент на системите с бази от данни; да са в състояние да проектират и реализират релационни бази от данни на SQL платформи, прилагайки изучаваните в курса инструментални средства; да създават приложно програмно осигуряване за работа с релационни бази от данни в частта за обмен на данни със системата. Основни теми: Системи с бази от данни – същност и принципи. Модел със същности и връзки. Релационен модел на данните. Релационна алгебра. SQL – същност и принципи, заявки, дефиниране на данните, манипулиране на данните. Проектиране на релационни бази от данни.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
преподава се само на английски
Лектори:
доц. д-р инж. Николай Каканаков
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
Основни теми –класификация на паралелните процесорни архитектури; паралелни машини с MIMD архитектура и разпределена памет; дребнозърнести и едрозърнести мултикомпютри; паралелни машини с MIMD архитектура и обща памет; архитектури с метод на достъп до паметта от тип UMA, NUMA, CC-NUMA и COMA; Технологии на свързване на процесорните елементи в високопроизводителните паралелните компютърни архитектури; Maшини с неунифициран достъп до паметта. Tera T3D, Tera T3E. Omega мрежи.Хибридни многонишкови архитектури. Tera MTA. Високопроизводителни архитектури за достигане на производителност PetaFLOPS при използване на многоядрени процесори. IBM Blue Gene P, Sequoia.Високопроизводителна архитектура, използваща графични ускорители –Titan/Cray XK7/.
Лектори:
доц. д-р инж. Мария Маринова
Материалът предвижда запознаване с основните насоки в развитието на компютърните системи и използването на съвременните информационни и мрежови технологии. Разглеждат се теми, свързани със специализациите, по които се провежда обучението в специалността. Анализират се осбеностите на съвременното иформационно общество.
Лектори:
доц. д-р инж. Николай Каканаков
Целта на дисциплината е запознаване на студентите с основни понятия от дискретната математика. Включените теми са свързани с придобиването на знания и практически умения за прилагане на дискретните структури при построяването на алгоритми и решаването на задачи в областта на компютърните и системните науки.
Лектори:
проф. д-р Веселка Боева
Студентите да придобият знания по: теорията на формалните езици и граматики; методите за лексически и синтактичен анализ, и компилация на компютърни програми.
Лектори:
доц. д-р инж. Велко Илчев
Целта е студентите да придобият знания за неформалните методи за решаване на задачи, за моделите за представяне на знания и методите за извод при различните модели; да се запознаят с начините за моделиране и приложението на интелигентните виртуални агенти (ИВА), които през последните години се развиват като нов реалистичен, емоционален, компютърен интерфейс на естествен език, както и да реализират свой агент-асистент; да се запознаят с основните и хибридни техники за синтезиране на реч. Акцентира се върху реализирането на новите цели в това направление за синтезиране на изразителна (емоционална) реч. Разглеждат се алгоритми за морфологичен и синтактичен анализ на естествен език, за разпознаване на реч и математически модели за представяне на естествен език.
Лектори:
доц. д-р инж. Диляна Будакова
Преподава се само на английски
Лектори:
доц. д-р инж. Николай Каканаков
Дисциплината запознава студентите със системния подход при разработването и анализа на компютъризирани информационни системи. Разглеждат се отделните фази на разработката на една информационна система, като най-много време се отделя на етапа на системния анализ. Дискутират се също въпроси свързани с управлението на проекти, както и отделните фази от етапа на системното проектиране.
Лектори:
проф. д-р Веселка Боева
Студентите да придобият знания по: програмиране в среди, използващи събития; изграждане на библиотеки от компоненти; създаване на IntraNet и InterNet приложения с помощта на компонентно-ориентирани среди за програмиране.
Лектори:
доц. д-р инж. Велко Илчев
Целта на учебната дисциплина е да запознае студентите с математичния апарат и основните методи и средства използвани в растерната и векторната графика, както и да създаде практически умения за оформяне на елементарни графични приложения чрез стандартни програмни библиотеки.
Лектори:
проф. д-р инж. Петя Павлова
Цел на учебната дисциплина е да даде на студентите познания по организацията на входа, изхода и външното запомняне на данните в компютърните системи. Тя трябва да ги запознае и с принципите за предаването на данни между периферните устройства и оперативната памет на компютърните системи
Лектори:
гл. ас. д-р инж. Борис Рибов
Основни теми - основни понятия в компютърните архитектури; изчислителен модел и архитектура; тесни места в класическата архитектура; йерархия на памети; свръхбързодействащи кеш памети - функция на съответствие, алгоритми на заместване, методи на запис, размерност, логически и физически кеш, кохерентни протоколи; виртуална организация на паметта; структура; странична и сегментна организация, страницирано сегментиране; съвместна работа на кеша с виртуалната памет; шинна организация на вътрешносистемните комуникации; структура, методи за арбитриране, транзакции, синхронна и аснихронна работа; организация на суперскаларния процесор; паралелизъм на ниво инструкции, изпълнение на инструкциите; зависимости между инструкциите - по данни и по преход, методи за преодоляването им; многоядрени процесори, основни характеристики; използване на регистров файл и изпълнение на инструкциите за преход; преимущества и недостатъци; simultaneous multithreading и hyperthreading; хетерогенни архитектури, APU процесор, CUDA архитектура.
Лектори:
доц. д-р инж. Мария Маринова
След завършване на курса, студентите трябва да придобият знания за архитектурата на отворените системи - моделa OSI на ISO, глобалната компютърна мрежа INTERNET и приложенията, базирани на TCP/IP протоколи.
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
Дисциплината запознава студентите със системния подход при разработването и анализа на компютъризирани информационни системи. Разглеждат се отделните фази на разработката на една информационна система, като най-много време се отделя на етапа на системния анализ. Дискутират се също въпроси свързани с управлението на проекти, както и отделните фази от етапа на системното проектиране.
Лектори:
проф. д-р Веселка Боева
След завършване на курса, студентите трябва да имат придобити знания за обработка на сиви и цветни изображения, извличане на признаци за идентификация на обекти и системите за разпознаване ползващи тези признаци. След приключване на занятията имат създаден собствен програмен продукт с базовите обработки на изображения.
Лектори:
проф. д-р инж. Петя Павлова
Дисциплината “Метаевристика” е задължителна в учебния план на специалността “Компютърни системи и технологии”, ОКС “Магистър”. Основна цел на дисциплината е запознаване на студентите с общата теория на паралелните алгоритми. Разгледани са паралелни алгоритми на някои характерни задачи, с импликации към други, по-общи сложни и обемни проблеми. Основни теми: Паралелни компютърни архитектури – класификация. Компоненти на паралелните архитектури, мрежи за вътрешни връзки. Взаимодействия между процеси. Анализ на зависимостите между операциите и данните. Основни принципи за създаване на паралелни алгоритми. Паралелни алгоритми за умножение на матрици и матрица с вектор. Паралелни алгоритми за решаване системи линейни уражнения. Паралелни алгоритми за обработка на изображения. Паралелни алгоритми за сортиране.
Лектори:
доц. д-р Милена Лазарова
Обучението по дисциплината “ Микропроцесорна техника” има за цел студентите да получат знания за теоретичните основи върху, които се изграждат съвременните микропроцесорни системи, както и практически умения за работа с реални микроконтролери
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
След завършване на курса, студентите трябва да придобият знания за архитектурата на универсални и специализирани микрокомпютърни системи от типа IBM PC/AT. Да придобият собствен опит при разработването и реализацията на входно/изходни модули и програмни драйвери за тях.
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
Да се въведат студентите в теоретичните основи на обектно-ориентираното програмиране, както и в практическите методи за писане на програми на обектно-ориентирани езици.
Лектори:
доц. д-р инж. Велко Илчев
Целта на учебната дисциплина е да въведе студентите в теорията и практиката на обучението и самообучението в компютърните системи. В края на обучението си студентите ще умеят да проектират системи, които да могат да се обучават и самообучават като избират най-подходящия метод в зависимост от задачата, която са си поставили. Студентите ще умеят да реализират системи, които се учат от своя опит, извличат единствено правилния модел на понятие или ситуация когато такъв модел съществува, които могат да предскажат дали ще се случи дадено събитие и да дадат предписание как то да се избегне, да откриват кои са важните характеристики при разглеждането на непознато за нас явление или процес, да обясняват причинно-следствените връзки довели до дадено събитие и др. Построяването на такива системи ще доведе до голям икономически ефект и полза за обществото.
Лектори:
доц. д-р инж. Диляна Будакова
Основната цел на дисциплината е получаване на теоретически и практически познания за операционните системи. Структурата и организацията на операцоинните системи се изучават на базата на понятието „процес”. Обсъждат се функциите на основните компоненти: управление на процесите, управление на процесора, управление на паметта. Разглеждат се конкретни операционни системи: WINDOWS XP, UNIX.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
Задължителна учебна дисциплина за студентите от специалност “Дизайн и печатни комуникации” на Факултет “Машиностроене и уредостроене”, образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Целта на дисциплината е да създаде базови познания по характеристики на оптичното лъчение, използваната понастоящем елементна база в оптиката, методи и средства за създаване на образи. Разделите, включени в лекционния курс са посветени на основните закони в геометричната и вълнова оптика, описващи явленията при създаване на образи; използваната елементна база; базовите оптични схеми за направата на устройства и техните характеристики. Включени са и специализирани раздели по колориметрия и светлинни източници, като важна част от методите за контрол и предаване на цветове; и раздел по холография, като основа на съвременни средства за защита на документи и направа на рекламни материали. Лабораторните упражнения покриват основите на използване на оптични системи и определяне на техни характеристики. Лекциите се провеждат в лекционна зала в процес на подготовка е мултимедийна демонстрация. Лабораторните занятия се провеждат в специализирана лаборатория.
Лектори:
проф. д-р инж. Петя Павлова
Цел на учебната дисциплина е чрез системо-структурен подход да даде на студентите познания за структурата, организацията и архитектурата на компютърната система
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
Основни теми –абстрактни модели на паралелни компютри; паралелни парадигми и програмни модели; паралелно програмиране с обмен на съобщения; паралелно програмиране с обща памет; паралелно програмиране с комбиниране на MPI OpenMP; програмиране на симетрични архитектури с разпределена памет –message-passing интерфейс; point-to-point блокиращи/неблокиращи функции за комуникация; колективни функции за комуникация между процесорите; използване на модела fork-join при паралелни процесори с обща памет; архитектура на приложния програмен интерфейс OpenMP, прагми за паралелизация на цикъл, променливи на средата, критични секции в OpenMP; Основни параметри и мерки за производителност на паралелни проложения; Използване на Intel VTune за оптимизиране на кода и откриване на „hot spots“ и „cold spots“ в приложенията; CUDA архитектура; паралелни езици за програмиране на хетерогенни архитектури графични ускоритери –CUDA С, OpenCL, ACC. Синтез и анализ на паралелни алгоритми –Сито на Ератостен, паралелни алгоритми за умножение на матрици и матрица с вектор; паралелни алгоритми за сортиране. Mandelbrot set, N-Body симулации.
Лектори:
доц. д-р инж. Мария Маринова
Задължителна учебна дисциплина за студентите от специалност “Полиграфия” на Факултет “Машиностроене и уредостроене”, образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Целта на учебната дисциплина е да запознае студентите с действащите стандарти и методи за коректна регистрация, предаване и възпроизвеждане на цветни изображения, както и да създаде базови познания по представяне и обработка на изображения, постигане на специални ефекти, някой методи за защита на авторство, както и практически умения по: реконструкция и синтез на избражения и компютърен фотомонтаж. В лекциите са разгледани методите за въвеждане и визуализация на изображения с поддръжка на качеството на предаване; цветови пространства; модели за: поява на цвят (CAM); цветова адаптация (CAT); стандартен протокол (ICC) за създаване на профили на периферни устройства и пространство за обмен (PCS); методи за оценка и корекция на качеството за предаване на цвят в изображения; стандартизирани цветни атласи и пространства. Включени са раздели разглеждащи: съхраняване на изборажения във файлови формати; видове шумове и тяхната филтрация; геометрични трансформации на изображения; методика на работа с растерни и векторни изображения; работа със слоеве; монтаж; зрителни илюзии и компютърно генериране на тримерни образи; методи за защита на информацията. Лабораторните занятия включват самостоятелна работа върху конкретни изображения. Лекциите се провеждат в лекционна зала с мултимедийна демонстрация. Лабораторните занятия се провеждат в специално оборудвана лаборатория.
Лектори:
Задължителна дисциплина за редовни студенти по специалност “Компютърни системи и технологии” за образователно-квалификационна степен “магистър”. Курсът запознава с технологиите за програмиране в среда Internet. По- конкретно курсът обхваща: JavaScript/JScript; Динамичен HTML (каскадни стилове (CSS); обектен модел и колекции; събития, управляващи скрипта; филтри и преходи; привързване към данни; структурирана графика; мултимедийни ефекти; ASP технология; JSP технологии; PHP; XML (Extensible Markup Language).
Лектори:
гл. ас. д-р инж. Добринка Петрова
Дисциплината “Програмиране и използване на компютри - I част” е задължителна в учебния план на специалностите “Компютърни системи и технологии” и “Електроника”. Цел на дисциплината е запознаване на студентите с основните принципи в устройството и действието на компютърните системи, както и въведение в програмирането чрез запознаване с основите на алгоритми, структури от данни и езика за програмиране C. Изложението започва от ниво, характерно както за средния курс на обучение, така и за популярните източници на информация, и стига до типичните за висшето образование сложност и задълбоченост. Знанията, придобити по тази дисциплина са част от фундамента за провеждане на целия последващ курс на обучение по посочените специалности. Основни теми: Базови принципи на функциониране на съвременните компютърни системи и фон-Нойманова архитектура. Организация и достъп до оперативната памет. Системна шина. Цялостен модел на функциониране на централния процесор. Класификация на входно-изходните устройства. Разширителни
шини. Периферни устройства. Класификация на програмното осигуряване. Системно програмно осигуряване. Драйвери и операционни системи. Представяне на информацията в компютърната система. Операции с данни. Алгоритми и структури от данни. Език за програмиране C. Дефиниране на структури от данни в C. Основни алгоритмични структури в C.
Лектори:
Целта на учебната дисциплина е студентите да изучат и да могат да прилагат подходите, методите и техническите средства и основните принципи на структурния подход в програмирането и в съответствие със своите потребности и интереси да придобиват нови знания и възможности в тази предметна област.
В края на обучението си студентът ще: познава принципите на работа на препроцесора и възможностите му за адаптиране на програмния код; умее да създава, поддържа и обработва бинарни и текстови файлове; познава принципите за създаване и използване на нови типове в езика С; има познания за програмиране на ниско ниво –работа с отделни битове и включване на асемблерни програми; познава принципите на работа със структури от данни за реализацията на основни алгоритми в програмирането.
Лектори:
доц. д-р инж. Диляна Будакова
Задълбочаване на познанията по структурно програмиране, въвеждане в теоретичните основи на обектно-ориентираното програмиране и създаване на практическите умения за писане на програми на езици за структурно и обектно-ориентирано програмиране.
Лектори:
доц. д-р инж. Велко Илчев
Дисциплината има за цел студентите да получат систематични знания от областта на езиците за програмиране като се разглеждат общи и специфични елементи на отделните езици и реализация на различните парадигми и черти, лежащи в основата на съвременните езици за програмиране.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
След завършване на курса, студентите трябва да придобият знания за основните програмни архитектури и подходите при изграждането на програмно осигуряване за Windows. Особено внимание се обръща на използуването на библиотеката с основни класове Microsoft Foundation Classis. Студентите се запознават с основните възможности на Visual C++. Лабораторните упражнения са насочени към разработване на програми работещи под Windows с използуване на библиотеката с основни класове и Visual C++.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
След завършване на курса, студентите трябва да придобият знания за основнитре принципи и методи свързани с проектирането на компютри.
Лектори:
гл. ас. д-р инж. Борис Рибов
Основната цел на дисциплината е получаване на по-добри знания за използването на програмируеми интегрални схеми от тип CPLDs (Complex Programmable Logic Devices), FPGAs (Field Programmable Gate Arrays) и език VHDL (Very high speed integrated circuit Hardware Description Language). Основните направления са: програмируемите свръх големи интегрални схеми и езиците за описание на апаратната част. Получените знания ще позволят на студентите да използват CPLD, FPGA и VHDL при проектиране на цифрови и микропроцесорни устройства и системи.
Лектори:
доц. д-р инж. Атанас Костадинов
Курсът е предназначен за инженери Компютърни системи и технологии, но е подходящ и за инженери по Електроника и Автоматика. Курсът включва лекции, предсавени, чрез мултимедия и упражнения в лаборатория. В рамките на упражненията студентите се запознават с различни развойни модули и начини за работа с тях, като всеки получава индивидуална задача (проект) в рамките на упражненията, която трябва да се предаде до началото на сесията. Покриваните тема са: Програмиране на вградени системи. Развойни платформи за РВС. Проектиране на РВС. Приложение на Уеб технологиите в РВС. Интерфейс за разпределена автоматизация - Interface for Distributed Automation. Операционни системи за работа в реално време. Прилагане на Етернет при комуникация в реално време - подходи. Аналитично определяне на закъсненията от комуникация при РВС. Мрежова математика. Мрежи от сензори. Сигурност при РВС.
Лектори:
доц. д-р инж. Николай Каканаков
Познанията и уменията придобити след изслушването на този учебен курс ще помогне на студентите да разберат концепциите за изграждане на съвременни интернет базирани разпределени системи. Целта на учебната дисциплина е след завършване на курса, студентите да придобият знания за архитектурите на разпределени системи базирани на клиент-съсрвър приложения, Web технологии, P2P. Да придобият собствен опит при проектирането и реализирането на разпределени приложения. В края на обучението си студентите ще: познават архитектурата и организацията на съвременните разпределени системи и приложения; ще са запознати с методи и средства за изграждане на разпределени системи и приложения; ще имат начален опит в проектирането и създаването на разпределени приложения.
Лектори:
проф. д-р инж. Гриша Спасов
Целта на дисциплината е да запознае студентите с теорията на алгоритмизиране, анализа на сложността на алгоритми и синтеза на оптимални алгоритми. Включените теми са свързани с изграждането на практически умения и придобиване на знания за алгоритмизиране, оценяване и синтез на програмите на основните видове алгоритми и структури от данни.
Лектори:
проф. д-р Веселка Боева
След завършване на курса, студентите трябва да придобият знания за проектирането на цифрови устройства и системи като се използва език за описание на апаратната част –VHDL (Very High Speed Integrated Circuit Description Language). На студентите ще бъде преподавано, как се създават отделните компоненти на цифровата схемотехника като логически елементи, мултиплексори, дешифратори, суматори, компаратори, АЛУ (Аритметично и логическо устройство), умножители, различните типове тригери, регистри, преместващи регистри, броячи, ROM (Read Only Memory, памет само за четене) и RAM (Random Access Memory, памет с произволен достъп) памети и как да бъдат свързани помежду си, така че да се реализира цифрово устройство. Освен това, на базата на придобитите знания и умения студентите: Ще разберат как е реализирана програмируемата логика; Ще знаят как да използват VHDL при симулиране и синтезиране на работата на проектираното цифровото устройство; Ще могат да използват програми, за да симулират и синтезират работата на проектираното цифровото устройство;
Лектори:
доц. д-р инж. Атанас Костадинов
Целта на учебната дисциплина е задълбочаване на познанията на студентите при работа с API на операционната система, както и придобиване на умения за проектиране и реализация на по-сложни системни концепции. По дисциплината се извършва и обучение по програмиране на Java, като се използва Java API за работа с нишки, синхронизация, работа с файловата система.
Лектори:
доц. д-р инж. Ивайло Атанасов
Дисциплината въвежда студентите в изкуството за събиране, обработване, представяне и интерпретиране на информация и включва следните модули: Описателна статистика; Вероятност и вероятностни разпределения; Статистически изводи, Дисперсионен и регресионен анализ. В курса се използват специализирани демонстрационни софтуерни продукти, електронни таблици, учебни презентации и филми, интернет ресурси и изследователски подход за усвояване на учебния материал. Всеки студент разработва, по избрана от него и съгласувана с преподавателя тема, курсова задача, в която прилага изучаваните методи за изследване на избраната популация. Курсовите задачи се представят на специална сесия пред преподавателя, асистента и студентите от курса, след което се задават въпроси и оценяват. Опитът показва, че използваният изследователски подход мотивира познавателната активност на студентите, води до по-задълбочено и трайно усвояване на идеите на приложната статистика и развива тяхното креативно мислене.
Лектори:
доц. д-р Мариян Илиев
Дисциплината има практическа насоченост и дава знания в областта на тестирането и диагностиката на цифровите схеми и компютърни системи. Курса запознава студентите с методите и средствата за диагностика и техническия инструментариум за това.
Лектори:
доц. д-р инж. Атанас Костадинов
Целта на дисциплината е запознаване на студентите с основните принципи залегнали в езиците за функционално програмиране и изграждане на теоретичната основа и възможности за сравняване на различните стилове за програмиране. В края на обучението си студентите се научават да разработват самостоятелно алгоритми на функционалния език SML.
Лектори:
проф. д-р Веселка Боева
Целта на учебната дисциплина е студентите да изучат работата на основните цифрови и микропроцесорни схеми, както и да прилагат наученото за анализиране, моделиране и проектиране на цифрови и микропроцесорни устройства. В края на обучението си студентът ще познава работата на различните видове цифрови схеми необходими за изграждането на една микропроцесорна система, ще може да ги сравнява и класифицира по различни технически параметри, както и ще може да проектира цифрови устройства и микропроцесорни системи с неголяма до средна сложност.
Лектори:
доц. д-р инж. Атанас Костадинов
Целта на учебната дисциплина е студентите да изучат и да могат да прилагат подходите, методите и техническите средства за анализ и синтезиране на цифрови схеми и устройства в съответствие със своите потребности и интереси, да придобиват нови знания и възможности в тази предметна област.
В края на обучението си студентът ще: познава понятийния апарат на цифровата схемотехника; определя основните понятия, величини, показатели и зависимости в теорията на разглежданите схемни решения; познава методите и средствата за анализ и синтез на изучаваните схемни конфигурации.
Лектори:
доц. д-р инж. Атанас Костадинов
Copyright © 2024 ТУ-София - ЦИР