За пета поредна година се проведе фестивалът „Ало, Космос! Говори България"

Фестивалът постави една от най-амбициозните цели за страната ни – подготовката и изпращането на трети български астронавт в Космоса. Еднодневният фестивал на любопитството вдъхнови и ангажира малки и големи с чудесата на науката, технологиите, инженерството, математиката и изкуствата.

На фестивала  „Ало, Космос! Говори България", участваха 5 факултета на Техническия университет - София: Факултет по индустриални технологии, Факултет по транспорта, Факултет по телекомуникации, Факултет „Автоматика“ и Факултет по електронна техника и технологии.

Факултетът по индустриални технологии бе представен от доц. д-р инж. Радослав Милчев, маг. инж. Антония Гаджалова и маг. инж. Калин Крумов. Те демонстрираха двуколесна мобилна платформа, използвана от студентите на ФИТ за надграждане на алгоритми за автономно движение и сензорика. Посетителите се запознаха и със специалностите, които се изучават във ФИТ: „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето“, „Дигитални индустриални технологии“, „Интелигентни системи и изкуствен интелект (на български и английски език)“, „Инженерна екология“, „Индустриална роботика и 3D технологии“.

Факултетът по транспорта бе представен от гл. ас. д-р инж. Димитър Гинчев, маг. инж. Мартин Войков и маг. инж. Цветомир Гечев. Те демонстрираха на посетителите на фестивала  3D принтер за полимерни материали и много различни макети и модели на двигатели, летателни апарати и космическа техника, всичките принтирани и обработени от този принтер. Бяха представени и специалностите, изучавани във Факултета по транспорт: „Авиационна техника и технологии (на български и английски език)“, „Аерокосмическо инженерство (на английски език)“, „Транспортна техника и технологии“, „Технология и управление на транспорта“, „Автотранспортна техника“, която се изучава задочно.

Факултетът по телекомуникации бе представен от гл. ас. д-р инж. Любомир Ласков, гл. ас. д-р инж. Цветан Вълковски и гл. ас. д-р инж. Ивайло Начев. Те показаха функционирането на  професионална термокамера и обясниха нейните приложения в практиката. Инженерите демонстрираха осъществяването на радиолюбителска връзка и как се работи  със софтуерно дефинирано радио – SDR. Интерес за публиката предизвика и  снемането и обработката на  ЕКГ сигнал, (електрокардиографски сигнал). Бе показана и система за дистанционно отчитане на параметрите на околната среда - температура, влажност, атмосферно налягане и др.. Интересно за многото посетители бе, как тези  данни, когато се получават  се  предават по интернет и оттам се следят в цял свят по мобилен телефон или други устройства. Всички се интересуваха и задаваха множество въпроси за специалността „Телекомуникации“.

Факултетът „Автоматика“ и Клубът по роботика бе представен от доц. д-р инж. Владимир Христов, гл. ас. д-р инж. Данаил Славов, студентите Денис Исметов и Ивиан Стоянов. Те представиха различни роботи, които демонстрираха способности на инженерството – прототипиране, управление с жестове и управление с изкуствен интелект. Клубът по роботика участваше с два проекта: единият за външни щори, които произвеждат енергия от слънцето и  вторият - за управление с жестове на робот с изкуствен интелект. Много от присъстващите на фестивала се интересуваха от специалностите „Автоматика, информационна и управляваща техника“ и „Интелигентни системи в индустрията, града и дома“.

Факултетът  по електронна техника и технологии бе представен от доц. д-р инж. Димитър Николов и двама докторанти. Те представиха проекта „CHIPS of Europe“, фокусиран върху полупроводниковата индустрия на ЕС, който цели повишаване на привлекателността на свързаните с нея учебни програми и кариери. Целта на проекта е да изгради канал от таланти към индустрията, да актуализира учебните програми и да повиши обществената осведоменост в областта на полупроводниците. Посетителите се запознаха и с търсените специалности, които се изучават във Факултета по електронна техника и технологии – „Електронни информационни системи“ и „Автомобилна електроника“.

Събитието привлече интереса на младите хора към науката и технологиите и показа, че България има потенциал отново да бъде високотехнологична космическа нация.

Последвайте ни