Наш учен издигна знамето на ТУ-София на Антарктида

Главен асистент Ивайло Начев от ФТК, участник в 33-та антарктическа експедиция, издигна флага на Техническия университет – София в българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Това е най-мащабната откъм научни цели и екип българска експедиция, като в рамките й е заложено реализирането на над 25 научноизследователски проекта.

За първи път към Антарктида се отправи и изследовател от екипа на Първия полярен астрономически проект на България - д-р Ивайло Начев от Техническия университет – София. На Ливингстън той монтира научно-измервателна апаратура, проектирана и изработена в Катедра "Радиокомуникации и видеотехнологии". С нея се извършват радионаблюдения на Слънцето в рамките на проекта „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“.

През 2025 г. се очаква Слънцето да бъде в своя максимум спрямо текущия слънчев цикъл, а свързаните с това явления могат да предизвикат геомагнитни бури, да влошат работата на спътниците, радиокомуникациите и дори на електрическите мрежи на Земята. Наблюдаването на процесите на Слънцето в този период може да допринесе за формирането на важни изводи за промените в бъдещия слънчев цикъл, както и за установяване на връзки между събития на Земята – пряко или косвено свързани със слънчевата активност – и откриването на съответните закономерности.

Настоящият проект „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида“ е съвместно организиран от Технически университет – София, Института по астрономия с НАО към БАН и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Проектът е финансиран по Национална програма за полярни изследвания "От Полюс до Полюс 2023-2025". Основната му цел е инсталацията на наблюдателна станция на Ледения континент, която да наблюдава Слънцето в радиочестотния обхват.

Системата за наблюдение е съставена от няколко съоръжения: антени със съответния периферен хардуер, проектирани в Техническия университет – София, като за качеството на работата им са отчетени метеорологичните условия на остров Ливингстън. Съоръженията имат висока чувствителност. Например, в рамката на системата е разположен датчик, работещ в херцовия обхват (20-25 kHz), както и лого-периодична антена за високи честоти (50-1000 MHz), която постоянно следи посоката на Слънцето. Предимството на разполагането на този тип съоръжения в полярния регион е възможността за продължително наблюдение на Слънцето – до над 20 часа по време на полярния ден. Друго интересно съоръжение е сензорът за следене на земното магнитно поле в херцовия обхват, което позволява проследяване на измененията в магнитното поле и търсене на връзката на неговото изменение спрямо слънчевата активност.

Освен това на територията на базата, както и в няколко помещения, са поставени радиационни плаки за детектиране на космически частици. Плаките CR-39 са конфигурирани така, че да повишат чувствителността им и позволяват засичане на алфа-частици (чрез трислойна подредба за необходимата дебелина), неутрони (оставящи директни следи, лесно разчетими след вторична обработка), както и гама- и рентгенови лъчи. След химическо ецване на плаките се разкриват следи от йонизираща радиация, които се анализират под микроскоп, позволявайки изследване на радиационния фон около базата.

Радиочестотните наблюдения на Слънцето предоставят информация за короналните изхвърляния на маса, слънчевите изригвания и магнитните вълни, които влияят на космическото време.

Анализът на тези данни ще позволи по-добро разбиране на сложните процеси в слънчево-земната динамика, връзката между земното магнитно поле, сеизмологичните процеси и измененията в йоносферата, породени или свързани със слънчевата активност. Освен това ще се изведат съответните анализи за слънчевата активност в полярния регион. Анализът на слънчевата активност позволява установяването на косвени резултати за измененията и скоростта на настъпване на тези изменения, които могат да се свържат дори и с глобалното затопляне.

Последвайте ни