Техническият университет в София навърши 75 г.

26.10.2020 г.


 
Той е сред най-младите висши технически училища в Европа, но със сериозни успехи. 75 години възход на инженерната мисъл в България. Толкова години навърши Техническият университет в София. Диплома от него има всеки 80-ти българин. Въпреки че е едно от „най-младите” висши технически училища в Европа, към днешна дата Техническият университет в София е най-добрият инкубатор на инженери в България и сред първите на Стария континент. А в над 40-те лаборатории са създадени и защитени 5000 патента за достижения в науката. „75 години е нещо повече от история, това е истинска традиция, в която са участвали над 120 000 инженери, които са завършили нашия университет и са изградили индустрията на България”, коментира ректорът Иван Кралов. Всичко започва през 1945 година под името Държавна политехника със само 150 първокурсници. „Над 11 000 студенти се обучават в университета в момента и почти 2 000 преподаватели и служители участват в този процес. Нашите завършващи специалисти намират над 90% реализация по специалността си”, обясни още ректорът. На фона на европейското техническо обучение 75 години са твърде кратък период, би казал някой, за да говорим за традиции. Възрастта обаче е предимство, твърди един от най-дългогодишните служители на университета – редакторът на вестник „Технически авангард” Лидия Недекова. „Българското инженерно висше образование стъпва на най-добрите традиции, на най-добрите модели на западноевропейските университети, защото специалистите, които идват и които основават Държавната политехника през 1945 година са завършили западноевропейски университети. Те са учили във Виена, във Франция, в Швейцария и те донасят тук онзи модерен дух на академизъм, на демократично образование”, обясни Лидия Недекова. Така още от създаването си българското обучение на инженери тръгва от европейско ниво. „Трябва да отдадем заслуженото на нашите основатели, учени, които са се реализирали в другите държави, но са дошли в България, за да изградят своето отечество. Това са хора, които действително не са жалили нито сили, нито знания - абсолютно отдадени на това дело да може България да се превърне в модерна индустриална държава”, разказва Лидия Недекова. А живата история на университета откриваме в кабинета на проф. Живков, който си припомня първия си ден тук още като студент. „Това беше много отдавна, many years ago, беше през есента на 1957 година. Университетът ни тогава беше само на 12 години”, спомня си проф. Венелин Живков. И само с два факултета - строителен и машинен. От студент, Венелин Живков става преподавател и ректор, който заедно с колегите си превръща университета в първия български, издаващ дипломи, признати в цяла Европа. „Ако приемем, че в България живееха 9 милиона, сега живеят почти 7 милиона. Ако броите, всеки 80-ти българин е завършил Техническия университет. Аз докато бях ректор, съм подписал 118 000 диплома”, разказва проф. Живков. Има само два вида науки, казва ни професорът – „меки” и „твърди”. „Меките са тези, които дават резултат след 15-20 години. Докато твърдите науки са тези, които дават резултат след 2-3 до 5 години. Сред тях са инженерните науки, които са така да се каже "правачите" във всяко едно общество”, заявява проф. Живков. А сред пионерите в науката ни е и професор Стефанов. Той стои зад създаването на първия у нас немски факултет за инженери с преподаване изцяло на немски език. „При нас беше мотивацията много голяма, енергията, с която започнахме беше много голяма - аз съм от първите преподаватели, които бяха обучени тогава в Германия с една 10-месечна специализация. След като се върнах, започнах да преподавам тук по германски стереотип”, обясни проф. Стефан Стефанов. Макар и вече пенсионер проф. Стефанов продължава да е отдаден на студентите си и да ги мотивира да останат в родината си. „За мен немският факултет е нещо като рожба, по която така да се каже отиде младостта ми, но аз по никакъв начин не съжалявам, че действително останах тук, тъй като имах много други предложения да замина и за Германия. Много хора ме питат: "Защо останахте тук?". Именно този нов проект, който за онова време беше уникален, ме накара да остана тук”, споделя проф. Стефанов. А Техническият университет в София вече гледа към бъдещето, ставайки част от Европейския технически университет, заедно с още 7 други на Стария континент. „Това е европейска визия за едно споделено европейско пространство за образование, в което ще може студентите да подбират сами - къде, по колко време да учат, да използват съвременна инфраструктура. И естествено ще получават европейска валидна диплома. По този начин университетът ще утвърди и името на страната в Европа”, смята ректорът Иван Кралов. Будителският дух е онова, което го е имало и преди 75 години, има го и днес. „Знанието е сила, която дава независимост, а всички ние осъзнаваме това и го правим в името на бъдещия елит на обществото”, заявява Иван Кралов.

Предаването "Здравей, България" вижте тук 

Nova.bg, 26.10.2020 г.
БНР, 26.10.2020 г.
БТА, 26.10.2020 г.
Аuto-press.net, 27.10.2020 г.
Press.azbuki.bg, брой 44