"Когато видя банкнота от пет евро, първата ми мисъл не е за стойността й, а за червено-оранжевата флуоресценция на ултравиолетова светлина на жълтите звезди по периферията, която се дължи на съединение на елемента европий", разказва в интервю за БТА д-р Божидар Стефанов, главен асистент в катедра "Химия" на Техническия университет - София. Основните му научни интереси са в областта на наноструктурираните материали, функционалните покрития и фотокатализа.Д-р Стефанов е блестящ комуникатор на науката, победител за 2021 г. в българското издание на "Лабораторията за слава" /FameLab/. От седмица следим участието му в международното издание на FameLab, където се състезава заедно с учени от още 22 държави.
Конкурсът FameLab стартира през 2005-та, като събитие на фестивала на науката в Челтнъм - Великобритания. Форматът не се е променил оттогава като концепция и правила - учени и студенти от природо-математическите науки имат три минути да представят на разбираем език своята научна тема и да грабнат най-вече публиката (а покрай нея и журито). Не могат да се ползват слайдове и електронни презентации, а реквизитът е позволен, стига да може да бъде изнесен ръчно на сцената от презентатора. Журито оценява три неща - яснота, научно съдържание и харизматичност. През 2007- г. конкурсът става международен, благодарение на Британския съвет - първо в девет държави, включително и България, но с времето бройката им нараства до над четиридесет. Международен финал за всички национални победители се организира от 2011 г.
Следва цялото интервю:
Д-р Стефанов, споделете впечатленията си от Международния конкурс FameLab /"Лаборатория за слава"/, който се проведе тези дни. Кои от другите участници ви заинтригуваха най-силно и защо?
Д-р Божидар Стефанов: На двата полуфинала на международния финал на конкурса тази година се включиха учени, студенти и изследователи от 23 държави, което означава 23 различни култури (по ред на представянето: Малта, Катар, Румъния, ЮАР, Полша, Италия, Швейцария, Нидерландия, Великобритания, Унгария, България, Австралия, Германия, Тайланд, Мавриций, Южна Корея, Малайзия, Чехия, Египет, Испания, Мексико, Ирландия, Гърция). За съжаление, не успяхме да се видим лично и най-доброто, което успяхме да организираме, за да можем да комуникираме директно, бе да си направим група по Интернет в една от платформите за онлайн комуникация. В нея пишем непрекъснато вече две седмици в осем различни часови зони. Чувствам се горд да съм част от тази група, но съм натъжен, че не мога да видя тези уникални хора на живо.
От другите участници най-силно впечатление ми направиха колегите, в чиито презентации усетих не само научен опит, но и истинска страст. Например - Летаго Кгомоесуана, магистър по география от ЮАР, която изследва как местното население в селски райони на ЮАР адаптира спрямо климатичните промени своето познание към старите методи на земеделие. Или Дани Даниелс - предприемач по биоземеделие от САЩ, който разработва мини-ферми за червеи, разграждащи компост до органичен тор, в Мексико. Или Алекс Клохърти, канадка, следваща молекулярна биология в Нидерландия, която направи уникална алегория: между начина, по който Ковид-19 прониква в клетките ни и се размножава, както прави Пришълецът на Х.Р. Гигър във филмите.
Как избрахте темата на презентацията си?
Д-р Божидар Стефанов: Поставил съм си условие да говоря единствено за неща, с които директно съм се занимавал. Често забелязвам, че голяма част от участниците избират просто напосоки произволна тема от сферата, в която са учили. При студентите това е обяснимо, но не мога да го възприема при комуникатори, които освен това твърдят за себе си, че са изследователи. Нима не е най-интересно да разкажеш за нещо, което е човъркало мозъка ти по време на дългите часове в лабораторията?
Основната част от времето си прекарвам в лабораторията, в изследвания на функционални материали за преобразуване на енергия - в общи линии правя експерименти с материали, които при поглъщане на светлина генерират т.нар. фотогенерирани заряди и после ги използват за активиране на химични реакции. Основният материал, който изследвам, се нарича титанов диоксид и е наистина безобиден, нетоксичен и химически неактивен минерал, който обаче при поглъщане на ултравиолетова светлина се активира и добива супер-сили - например способен е да разгражда органични молекули, попаднали на повърхността си, да разделя вода на водород и кислород или да привлича водни молекули много по-силно от неполярни молекули-мазнини. В бранша това го наричаме фотокатализ и ми е основна нишка в научните изследвания. "Гоня" фотогенерирани електрони и се опитвам да ги примамя на повърхността на фотокаталитазатора, за да свършат малко полезна работа, като използвам най-различни неорганични "примамки". Имах силно желание да разкажа на публиката защо го правя и какви са приложенията и това определи и избора ми на тема.
Първото ви участие във ФеймЛаб-форматите е от преди 15 години. Как се промени тази инициатива през годините?
Д-р Божидар Стефанов: По-важното е какво конкурсът успя да промени. А то наистина е много. FameLab промени (ако не и създаде) целия небосвод на научната комуникация в България. Когато конкурсът започна, (бяха други времена, на репликата за "феодалните старчета"), нямаше нито амбиции, нито престиж в говоренето за наука. Директно или индиректно следствие от FameLab беше създаването на първото телевизионно предаване за популярна наука - "Красива наука", след това - на Софийския фестивал на науката (който доведе у нас, пред българска публика световно-известни учени като нобеловия лауерат Дан Шехтман, професор Робърт Уинстон и Ричард Докинс), създаде български научни комуникатори - като Владимир Божилов и Наско Стаменов, но и изцяло промени отношението не само на публиката към науката, но и на самите учени. Когато бях студент, чувах мнения на свои преподаватели, които уважавах, че не би следвало да участвам в този "цирк", защото, цитирам "науката е едно от последните неща, към които хората у нас все още проявяват уважение", а в наши дни - в събития за популярна наука можем да открием уважавани учени като професор Леандър Литов, доцент Любомира Гломб и проф. Николай Милошев. И всичко това нямаше нито да започне, нито така шеметно да се развие, ако не беше FameLab.
За мен в личен план FameLab е една от причините да се занимавам с наука. През есента на 2006 г. бях току-що завършил гимназист, който искаше да се занимава с програмиране, но по сложно стечение на обстоятелствата попаднах като първокурсник в Химическия факултет на СУ. Същата година срещнах и Любов Костова (понастоящем директор на Британски съвет - България) на националния финал на конкурса на МОН "Млади таланти". Тя ми разказа за FameLab и тогава (да си призная) не разбрах смисъла. Няколко месеца по-късно се озовах в учебния театър на НАТФИЗ, където пред изключително оживена публика, многобройни камери на БНТ и жури от истински учени, тридесетина млади учени (сред които и аз, млад, но не все още учен) представиха различни теми. Срещата с останалите участници, които с лекота и невероятна страст говореха за това, с което се занимават, ме накара някак си да поискам и аз да се занимавам с наука. И ето - 15 години по-късно съм все още в научната сфера. Не се отказах от химията - изкарах бакалавърско образование, магистратура, докторантура. Вече дори не съм млад учен, защото според българския Закон за насърчаване на научните изследвания дефиницията не е по възраст, а по години, изминали от защитата на магистратура/докторска степен, а при мен са изминали. Но поне, след толкова години FameLab е все още тук и ми бе даден шансът да изживея щастието да бъда българският победител (макар и в по-различен, дистанционен формат).
Защо толкова малко учени владеят изкуството да говорят разбираемо и интересно за предмета на съответната специалност?
Д-р Божидар Стефанов: При представянето на научна информация и преподаването изобщо, вярвам, че най-важното е активната страна да разбира и да проявява интерес към това, за което говори. Тогава комуникацията е активна - когато "аз" искам да ви разкажа това, защото на самия мен то ми е много интересно.
За съжаление, презентационните умения (отвъд технологията на работа с PowerPoint) рядко залягат в подготовката на бъдещи кадри за академичните среди и често се пренебрегват. Такива умения се изграждат с опит - като студент чувствах, че е огромно предизвикателство за мен да излизам и да говоря пред хора (отчасти, защото съм интроверт) и възможността да премина през FameLab на такъв ранен етап много спомогна за развитието ми.
Как дистанционното образование ще промени профила на завършващите сега средно и висше образование?
Д-р Божидар Стефанов: Не мисля, че някой може да предскаже какви ще са ефектите от дистанционното образование и от тази гледна точка не съм склонен да вярвам, че непременно ще са негативни и унищожителни. Не ме разбирайте погрешно - със сигурност предпочитам да виждам студентите си лице в лице, но имам чувство, че дори и обучението в електронна среда не възпрепятства тези, които отрано са открили и избрали сферата, в която искат да се развиват - да го направят. При тях и без това голяма част от натрупаните познания са в следствие от самоподготовка, водена от собствен интерес. Мога да дам пример със себе си - когато бях ученик, преди гимназията, имаше система според която чуждият език, който можех да избера да уча се определяше от средният ми успех - въпреки, че исках да уча английски, той беше запазен само за фракцията с отличен успех и почти седем поредни години изборът ми бе ограничен до немски, но успях чрез гледане на чуждоезична телевизия да се подготвя достатъчно, за да не се чувствам изостанал от останалите в гимназията. По същия начин - като ученик имах интерес към електрониката и обичах да майсторя различни устройства - това са умения, които днес ми влизат в употреба непрестанно, макар че съм химик, но не съм ги добил в следствие на директно обучение.
Смятам, че от дистанционното обучение ще бъдат най-ощетени учениците, които още не са попаднали по случайност на нещото, което ще изберат за свой път (както при мен се случи с химията). Такива случайности са по-малко вероятни при пасивното обучение в електронна среда. Сред позитивите, които носи ситуацията, в която сме, е това, че хората свикнаха с възможностите за дистанционна комуникация за ситуации, в които иначе биха я избягвали преди пандемията. Например - вече две поредни години научните конференции, на които представям изследванията си, се провеждат електронно. Преди пандемията не бих си и помислил, че бих бил съгласен на този вариант - вече не само, че свикнах, но и някак си откривам предимствата му.
Наблюденията ми при студентите, на които преподавам е, че колкото повече време отмина от началото на тази нова реалност, толкова повече се променя и тяхното мнение, но в малко неочаквана посока. Ако първата година, в която имахме випуск, завършил електронно, възприемаха електронното преподаване позитивно - като начин за "скатаване", то вече все повече от тях са разочаровани, когато се стигне до преминаване в тази форма. Тази година имах дори случаи на колеги, които са изкарали курса, в който преподавам, електронно - миналата година и дори са си взели изпита, но самолично са избрали да запишат наново първия семестър, за да го минат втори път - присъствено.
В университетите се появяват все повече хибридни специалности. Границите между науките се размиват.
Д-р Божидар Стефанов: Особено в наши дни, когато успешните научни изследвания винаги са интердисциплинарни. На мен често ми се случва да видя нещо около себе си и да разпозная в него процес, който съм учил (това много ми помага в готвенето, между другото). Когато видя банкнота от пет евро например, първата ми мисъл не е за стойността й, а за червено-оранжевата флуоресценция на ултравиолетова светлина на жълтите звезди по периферията, която се дължи на съединение на елемента европий. Спорно е дали в Европейската банка са избрали това съединение случайно или поради символизма му, но пък безспорно откривателят на този елемент - французинът Южен Анатол Демарсе го е наименувал в началото на 20 век не на вариации на името на родината си, а на целият континент Европа, повлиян от тогавашните "научно-фантастични" идеи за бъдещето на обединена Европа.
Не само границите между науките се размиват, "преливат" двупосочно и границите между науката и изкуството. И не от днес. В началото на 19-ти век Фридрих Стромайер открива елемента кадмий, а наситеният и устойчив жълт цвят на съединенията му ще го направи любим пигмент на европейските художници и това ще даде началото на експресионизма няколко десетилетия по-късно.
Изкушавали ли сте се да се занимавате с изкуство?
Д-р Божидар Стефанов: Като пост-докторант в Оксфорд прекарвах цялото си време в лабораторията, докато повечето от колегите ми, освен наука винаги имаха и някакво културно-извисено хоби: например, свиреха на музикален инструмент (най-често виолончело и съм се чудел наистина защо някой, който непрекъснато се мести, би избрал възможно най-обемистия такъв). Когато мога, намирам време и достъпни билети, за да отида на театър или опера, а понякога посещаваме и галерии и изложби и имам афинитет към фотографията. В Стокхолм любимото ми пространство беше Fotografiska - изложбена зала, в която често имаше експозиции на световноизвестни фотографи. Винаги съм имал мнение за хората на изкуството, че всъщност са много по-близки до учените, отколкото предполагат. И те също са избрали това, с което се занимават, без да бъдат водени изцяло по прагматични и финансови подбуди. И го правят със сърцето си.
Вижте статията тук
БТА, 15.11.2021 г.
Актуални Новини и Събития
Виж всички
Събития
„ДНИ НА КАРИЕРАТА 2026" в Техническия университет – София на 6 октомври 2026 г.
14 септември 2026 г.
Прочети повече
Новини
18-та международна научна конференция по аерокосмическа, автомобилна и железопътна техника и технологии BulTrans 2026 беше открита в Созопол
11 септември 2026 г.
Прочети повече
