faculties_present_img

История

Създаването на първото висше техническо училище в България, чиито наследник е ТУ, заедно с още три висши училища, започва с надеждата, която дават онези 6 млн. златни лв. в чл. 13. от завещанието на Евлоги Георгиев (9 юли1897 г.), дарени с желанието му да участва в „преуспяването и величието на отечеството ми” и като резултат от усилията на Иван Евстатиев Гешов, изпълнител на завещанието, и поколения учени от Българското инженерно-архитектурно дружество, за създаване на висше инженерно училище по образец на подобни училища в чужбина. В следващите 4 десетилетия за съжаление този въпрос не намира своето практическо решение.

Първият опит е през есента на 1903 г., когато проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, вна­ся законопроект за ефорията на университета "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Подготвя се първият закон, с който на завеща­нието на братята се дава тълкуване, каквото то, по мнението на българските инженери и архитекти, е недопустимо - средствата се на­сочат за изграждането на сграда на Софийския университет.

Усилията продължават със създаването поне на факултет към СУ. През ноември 1906 г. Министерството на народното просвещение назначава специална комисия за разработване на проект за „уредбата на технически факултет, 1907 г. дори е открит технически отдел, предвиден в закона за университета, назначени са и няколко млади български инженери за частни доценти, но ... на 3 януари 1907 г., по време на откриването на сградата на Народния театър, група студенти организира шумна демонстрация срещу управлението на княз Фердинанд. Още на следващия ден Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца. Всички преподаватели са уволнени, включително и новоназначените доценти за нуждите на техническия отдел. Академичната 1907-1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители.

Година по-късно на 5 март 1909 г., е публикуван новият закон за народното просвещение, приет от XIV обикновено народно събрание. Законът предвижда създаването на технически и агрономически факултети към Софийския университет, но изпълнението е отложено за по-далечно бъдеще. На 14 май 1914 г., Настоятелството на БИАД избира петчленна комисия, която отново повдига въпроса и иска незабавното изпълнение на завещанието на „покойния родолюбец”. С апели, писма, изложения и по всякакви поводи дружеството продължава да напомня за необходимостта от българско инженерно образование и изпълнение на завещанието, което изрично посочва, че в бъдещия университет „научните предмети, които се преподават, да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”.

БИАД лансирана и идеята (1933 г.) за създаването на един „обединителен изследователски технически институт, на академични автономии начала, с необходимите лаборатории за различните области на техниката” с надеждата, че това може да помогне за развитието на техническото образование у нас.

Междувременно в официално издадения „Списък на техниците с висше образование, добили до 1 октомври 1935 г. право на свободна техническа практика в Царството” броят на инженерите и архитектите у нас вече е над 2 300 души. Най-голям е броят на строителните инженери – 619, след тях на архитектите – 410, електроинженерите са 387, а машинните инженери - 339.

Най-сетне през 1939 г. министърът на народното просвещение Богдан Филов назначава комисия с представители на заинтересовани министерства, Столична община и Съюза на българските  инженери и архитекти (БИА). На нея е възложено да проучи и даде мнение по въпроса за откриване на технически факултет към Университета. Представителите на БИА, както и останалите инженери, членове на комисията, се изказват за самостоятелно висше техническо училище. Вземайки предвид ограничените възможности на българската държава, комисията вижда създаването на технически факултет само като ”решение на първо време”. Една статистика от това време сочи, че във висшите технически училища и университети на Германия, Франция, Австрия, Чехословакия, Югославия, Белгия, Полша и др. следват 1132 български студенти. Независимо от традициите и високото качество на обучение, бъдещите български инженери се подготвят по най-различни учебни програми, които са далеч от проблемите на развитието на националната икономика. Инженерната колегия смята, че единствено чрез програмите на българско висше техническо училище биха могли да се подготвят техническите специалисти в съответствие със специфичните ни условия на професионална дейност.

Вторият редовен конгрес на Съюза на българските инженери и архитекти (май,1940 г.) настоява, с императивен тон в препоръките си, да продължат усилията от страна на инженерната колегия за откриване на самостоятелно висше техническо училище.

С тяхното активно участие се разработва нов законопроект, който се внася на 28 май, 1941 г,. за одобрение в XXV –то народно събрание. Публикувани са и мотиви към законопроекта за висше техническо училище у нас. В тях се проследява подробно развитието на проблема от 1906 г. Вносителите на законопроекта се учудват на възникналите съмнения за актуалността на проблема, смятайки, че „нуждата от създаване на висше техническо училище е очевидна. Не бива и да се поддаваме на страхове, че у нас липсва подготвен преподавателски персонал”. Както се посочва в мотивите „техническо съсловие, което за 65 години създаде от занемарената турска провинция една модерна и задоволително благоустроена държава”, е в състояние да излъчи от средите на българските инженери и архитекти „необходимия преподавателски персонал, който с достойнство ще заеме професорските катедри”.

На 12 юни 1941 г.е обнародван приетият от Народното събрание Закон за Висшето техническо училище. Основава се Държавно висше техническо училище в София, управлявано от академичен съвет, под надзор на Министерство на народното просвещение, с два факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически. Съществена особеност на приетия закон е, че в него се визира дори броят и наименованията на катедрите. Постановен е и 5-годишен срок за тяхното пълно откриване.

В разгара на Втората световна война (4. октомври, неделя 1942 г.) най-сетне новото Висше техническо училище в София е официално открито.
В  Аулата на Софийския университет председателят на Народната комисия д-р инж. Юрдан Данчов, в качеството на и. д. Ректор (до 1944 г.), дава отчет за готовността на Висшето техническо училище да започне учебните занятия. За съжаление след бомбардировките на София в началото на 1944 г. училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени.

Новото начало на университетското инженерно образование е поставено на 24 октомври  1945 г. с обнародването на Наредба-закон за изменение и допълнение на закона за ВТУ. Създадена е Държавна политехника с два факултета: Строителен и Машинен. Броят на студентите в Машинния факултет е 299. Първият випуск на Държавната политехника е през 1949 г.

ДЪРЖАВНА ПОЛИТЕХНИКА (1945 - 1953)

Утвърждаване на машинно-електротехническото инженерно образование в България.

1945 г., 24 октомври

Обнародвана е "Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за Висшето техническо училище. С изменението и допълнението му от 5 април 1945 г. "Държавното висше техническо училище в София получава наимено­вание ДЪРЖАВНА ПОЛИТЕХНИКА със седалище в София. Наиме­нованието ВТУ в заглавието и в правилниците и наредбите, съгласно закона за ВТУ, се променя и става Държавна политехника.

Държавната политехника има два факултета: Строите­лен и Машинен. Подготовката на тази съществена промяна за развитието на висшето техни­ческо образование у нас започва с Постановление на Министер­ския съвет, взето на заседание от 27 септември 1945 г. (Протокол № 150). По предложение на министър-председателя, изпратено с до­клад от 3 октомври 1945, е издаден Регентски указ № 237/17 10.1945 г. за обнародване на наредбата-закон.

1945 г., октомври

Избрано е ръководство на Държавната политехника с председател и ректор проф. инж. Васил Пеевски и проректор проф. арх. Станчо Белковски. Декан на Строителния факултет е проф. д-р Георги Брадистилов, а декан на Машинния факултет - доц. инж. Карл Славомиров. Представители на Машинния факултет са проф. инж. Борис Попов, проф. инж. Минчо Златев, доц. Саздо Иванов.

В този състав АС ръководи Държавната политехника до 2 май 1946 г. командированите и назначени преподаватели действуват като фа­култетски съвет."

Съгласно предписанията на наредбата Висшето техническо учили­ще в Русе се открива на 15 декември 1945, като учебната 1945/46 г. продължава съответно и през лятото на 1946 г., поради късното започ­ване на първия семестър.

Лит. ДВ, бр. 268/26.11.1945 г.

1945 г., 26 ноември

Обнародвана е "Наредба-закон за учредяване на фонд "Постройка на сгради за Държавна политехника - София", който има за цел изгражда­нето и обзавеждането на необходимите сгради за всички факултети и отдели на Държавната политехника.

1945 г. октомври - 1946 г., май

Проведени са успешни избори на редовни и извънредни професори и доценти от специални тричленни комисии с последващо одобрение от Академичния съвет на Държавната политехника. Сред тях са проф. Георги Ангелов, проф. Минчо Златев, проф. Ангел Балевски, проф. Григор Узунов, проф. Нанчо Нанчев, проф. Саз­до Иванов, проф. Васил Геров, които днес наричаме първооснователи на българското висше техническо образование.

1946 г., 18 май

Министърът на народното просвещение Стоян Костурков издава Запо­вед № 2406. Въз основа на чл. 40 и чл. 64 от Закона за Държавната по­литехника и във връзка с решение на Академическия съвет от 3 април 1946 г. се регламентират практическите занятия на студентите - при строежи, фабрични заведения, силови централи, мини, учреждения и др. между 1 юли и 31 август в продължение най-малко на 6 седмици, със същата заповед се разрешава на студентите, завършили семестри­ално, да запишат още два семестъра, без да записват предмети, за да се явяват на единични изпити и да работят дипломната си работа. За все­ки един такъв семестър студентите плащат "една половина от учебната семестриална такса."

През 1949 г. в Машинния факултет са създадени 2 нови специалности: Минно инженерство и Инженерна геология, а през 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета: Машинен (специалност Машинно инженерство), Електротехнически (специалност Електроинженерство), Минен (специалности Минно инженерство и Инженерна геология) и Факултет по индустриална химия (специалности Силикати и Органичен синтез).

1953 г.,10 юни

Президиумът на Народното събрание издава Указ 231 за разделяне на Държавната политехника на 4 самостоятелни ВУЗ.

  • Инженерно-строителен институт, в който влиза Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултет;
  • Машинно-електротехнически институт, в който влиза Машинният и Електротехническият факултет;
  • Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия и
  • Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет.

Днес ТУ – София е с видими европейски измерения в образователното  и изследователско пространство на ЕС.  В него се обучават над 10 000 български и близо 1000 чуждестранни студенти в степените професионален  бакалавър, бакалавър, магистър и доктор  по синхронизирани учебни планове и програми с Германия, Франция и Англия, а системата за трансфер на кредити позволява обучение и в европейски университети, през определен период от следването,  при пълно признаване на изучаваните  дисциплини и положените изпити. От международни договори и внедрени в бизнеса научни решения ежегодно университетът получава средства равни на 20%  от държавната субсидия.

В условията на динамично развитие на ИТ технологиите университетът системно модернизира своя профил, използва е-обучение, все повече специалности се преподават и на английски език, наред с чуждоезиковите факултети. Преподаватели и студенти са неизменно сред призьорите на авторитетни национални и международни конкурси и състезания. За изминалите години преподавателите и специалистите от университета са обучили над 100 000 български инженери и са подпомогнали изграждането и развитието на техническите университети във Варна  и Габрово. Академичната общност мотивирано и активно търси решенията за изпълнение на тези нелеки цели.